Родното място на сем. Кирови е гр. Добрич. В края на комунистическия режим (1987г.) Даниел открива Бог и МУ предава сърцето си. Теодора повярва през 1988г. През следващата  година те двамата стават първото християнско семейство, сключило духовен брак в гр.Добрич и се посвещават в първата евангелска църква в града  с пастор Ганчо Куртев.

Призивът в сърцето на Даниел е ясен.

Бог му дава пастирско сърце  и копнеж за спасяване на души.

През 1990 до 1993г. той, заедно със съпругата си ръководи новооснована църква " Блага вест ". По това време в града има още две църкви, най-голямата от които е "Рема" с п-р. Димитър Димитров (около 1000 души). Бог решава да изпита вярата и покорството на Даниел и му казва да посее (присъедини) църквата си към тази на п-р Митко. С пълна увереност, че покорството е най-вярната стъпка, Даниел води хората си в голямото събрание. По-късно, през 1995г., съживителна вълна залива църквата. По същото време Даниел и Теодора служат на пълно време в офиса на църква "Рема" като душегрижители и съветници. Но пастируването за тях е големият им призив и начин на живот. До 2001г. те имат зад гърба си още една основана църква в гр. Тервел (на 50 км.от гр. Добрич.) и са пионери в мощно освободително служение, донесло свобода и нов живот на много вярващи от местната църква. През май, 2001г. Господ призовава семейството да напусне родния си град и да се установи в гр.София, с цел основаване на църква и самостоятелно служение.
Повикът на Духа е ясен и те, заедно с двете си деца - Ралица (сега на 17 г.) и Александър (сега на 15 г.) се покоряват и тръгват.

Следва служение от 1 година под авторитета на п-р Павел Игнатов - Главен Старейшина на Българска Божия Църква в София. Девет месеца п-р Даниел служи, като проповядва в местното събрание. През този период видението за църква узрява. Времето тече, сезонът за раждане наближава ... Бог изрича думи...

Денят е 26. 04.2003г.

Възкресение. Нов ден. Ново начало.
Църква "Огън" идва в съществуване.
Две семейства полагат основата.

П-р Даниел и Теодора Кирови и Любомир и Весела Бързегянски, облечени с вяра и ентусиазъм, започват молитвени събрания в дома на пастора. Скоро групата нараства. Расте и гладът за присъствието на Сина.