Депресия, мрак, тъмнина,

асоциация – мъртва гора,

зверове, гадини, сухи клони,

странно усещане – някой те гони.

Настига те, ето, посяга към теб...

обръщаш се – никой!  Продължаваш напред.

Спъваш се, падаш, нокти в пръстта,

устата кърви, наранена глава.

Опитваш се, ставаш, на колене,

надежда има ли? …искрица поне?

Като в тунел си, черен, безкраен,

вървиш по път земен, незнаен,

тръгнал за Никъде …

Я спри се човече в своите усилия,

отдавна си свършен в твоето безсилие,

животът ти жалък свършва накрая,

помисли си сега – къде ли е Рая ?

Има ли Някой, с помощ отгоре,

да ти отвори небесните двери

и както си там потънал в депресия,

да те изтръгне, дори със агресия,

от твоето сиво безлично начало?

Представи си – облечен си в бяло,

радост в сърцето ти бързо нахлува,

вятър платната ти силно издува

и ти се хвърляш в живота нелесен,

не със тъга, но в устата ти песен!

Прославяш Твореца довел те до тука,

загрижен за твоята земна сполука,

помислил за твоята радост след време,

когато ще дойде за теб да те вземе

и заедно с Него щастлив, благодарен,

ще тръгнеш по пътя, зареян в безкрая.

                                         Даниел Киров

*  *  *

Слънцето грее, но не и за мен,

спирам, оглеждам се аз ужасен

търся Те, викам Те, но за беда,

гласа Ти не чувам! Ами сега?

Уж си в сърцето ми, но аз не Те чувствам,

знам, че Си там, но нещо пропускам.

Искам да вдигна взора си пак

и да взривя тоз похлупак,

който отделя ме от Твоята Личност,

за да не бъда слаб, безразличен,

блуждаещ в мрака на своя живот,

животът без Теб, живот е на скот!

А “скотът” е нещо тъй тъпо и скверно,

уж е жив и живее модерно,

но няма смисъл в това съществуване,

не живот, това е робуване,

на страсти, заблуди, утопии, грешки,

вечно следващ авторитети човешки.

И точно в пътя на туй скудоумие,

скотът се спира в своето безумие,

опитва главата да вдигне – уви,

а стадото с него, върви ли, върви.

Решава, че туй е съдбата му в Бога,

все пак не е сам – я колко са много!

Успокоен той главата снижава,

защо му е всъщност да разсъждава,

животът минава по-леко, без лутане,

вярно, че отвсякъде има побутване,

но на него му харесва този живот.

И как не – нали си е скот!

Господи чуй ме, аз не съм скот,

и не желая този живот.

Искам гласа Ти да чувам навред,

да си ми стълб, отзад и отпред,

където ми кажеш, там да вървя,

не да се крия и да пълзя,

а дързост да блика в моето сърце,

в моята същност, от Твоето небе!

                            Даниел Киров

*  *  *

ТЕНИС 

Представяш си – тенис на маса

удар от ляво, после от дясно,

а на топчето хич не му е ясно,

какво се иска от него.

Въпроси напират под пластмасата бяла,

смисъл в живота само да бяга,

отляво на дясно  - това му е ясно,

но смисълът търси, с какво допринася

за развлечение, застива в нагласа,

готово отново удара да поеме,

да изпищи и в същото време,

да литне в посока - за него чужда,

да послужи със себе си за нечия нужда,

радост да влее в ръката жестока,

а тя го налага силно, дълбоко.

Топчето пука, в черупката бяла,

за някои празна, но вътре се свряла,

душата му крехка, чувствителна, нежна,

иска любов и то безпределна.

Острата нужда отвътре дълбае,

понеже за него никой нехае,

никой не иска да стопли сърцето,

отдадено с обич на тебе, човека.

А ти го използваш тъй, както си знаеш,

удряш отново и не предполагаш

каква е цената на твоето желание,

доставяш си радост, а на него страдание.

Това ли е нужно за развлечение,

някой да страда от твоето мъчение?

Ти си доволен, какво ли ти пука,

важно е да почувстваш там вътре разтуха.

Ти си спокоен,че чуждото бреме,

друг си го носи и в същото време

забравяш за своите тежки неволи,

доставил наслада на страстите свои.

Доволен си тръгваш, потънал в забрава,

копнеещ за друга подобна забава,

която ще може, макар и до време,

твоята тежест тя да отнеме.

Но всичко измама е, трябва да знаеш ...

*  *  *